13 jun 2008, 6:47

В началото...

  Poesía
996 0 4

Божествен откос - БУМ - и роди се света

със помисли чисти и със сълзи роса.

Чувствата лумнаха в огън негаснещ -

любещо галещи и силно болящи.

Небето изплака първите думи.

Земята прие ги и обърна в мотив.

Вятър засвири - родиха се рими,

а птиците запяха и първия стих.

Самодиви въртяха се в паметен танц

за новото бъдеще, за вечния Плам.

Дано не изгасне, дано да боли...

защото без болка сме еднакви... уви...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...