В началото...
Божествен откос - БУМ - и роди се света
със помисли чисти и със сълзи роса.
Чувствата лумнаха в огън негаснещ -
любещо галещи и силно болящи.
Небето изплака първите думи.
Земята прие ги и обърна в мотив.
Вятър засвири - родиха се рими,
а птиците запяха и първия стих.
Самодиви въртяха се в паметен танц
за новото бъдеще, за вечния Плам.
Дано не изгасне, дано да боли...
защото без болка сме еднакви... уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
