assen_stefanov (Асен Стефанов)
60 211
30 ene 2009, 17:47

В "нашето" кафене 

  Poesía » De amor
537 0 6

                                             В "нашето" кафене

 

                            Ало! Как си? Приключи ли работния ден?

                            Искаш ли да се срещнем и пием по чашка кафе?

                            Добре! Разбрах, след минутка тръгваш към мен.

                            Как къде! "Минерал Сувенир" - в "нашето" кафене.

 

                            Пръв пристигнах и заех "нашата" масичка.

                            Сервитьорката ме видя и се усмихна - знаеше тя,

                            веднага донесе малка хубава вазичка,

                            защото, както винаги, носех букетче цветя.

 

                           А ето и Милето - изкачва бавно стълбите,

                           понапълняла е малко, а има и бяла коса!

                           Защо трепнах? Ох, да ме вземат мътните!

                            С какво все още ме привлича тази жена?

 

                          Седим до прозореца, под нас шуми" Руски",

                          и руската черква, обградена с бели брези,

                          по булеварда вече коли не се допускат,

                         затова отдолу само човешки говор ехти.

 

                        Споделяме с Амалия тази софийска красота,

                        сервитьорката безмълвно е донесла кафето,

                        Милето бавно протяга уморената си ръка, 

                        тя търси топлината на моите длани загряти.

 

                       Поглежда цветята, после мене, право в очите,

                       усмихва се, въздъхва и ми стиска силно ръцете.

                       Кафето е изстинало, но това никак не ни пречи

                       Да го изпием като сладък елексир за сърцето.

                      

                      Откраднати мигове от мелницата на живота,

                     от тях навярно все още се привличаме,

                     не се срамуваме от миналото си нито на йота,

                    защото двамата всякога сме се обичали.

 

                    А защо не и сега? В  "нашето" кафене.

                                   1986 год.

 

 

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мило, неподправено, красиво
  • Мило ми стана!
    Верно, защо не и сега?
    А един подарък за сърцето никога не е излишен, щом са се запазили добрите чувства - нещо, толкова дефицитно в наше време...
    Поздравления!
  • Защо не!? Поздрав!
  • мило и драго ми беше да прочета...
    романтично...топло и толкова красиво...Ти и Амалия...
    хубави са твоите стихове-спомени, Асен...поздравявам те.
  • ...колко обич има в твоя стих и колко носталгия...пожелавам ти още много кафенца да изпиеш там, на вашата масичка....и да не забравяш цветята !
  • Поздрав за чудесният стих!
    Хубаво и романтично е било тогава!
Propuestas
: ??:??