В "нашето" кафене
В "нашето" кафене
Ало! Как си? Приключи ли работния ден?
Искаш ли да се срещнем и пием по чашка кафе?
Добре! Разбрах, след минутка тръгваш към мен.
Как къде! "Минерал Сувенир" - в "нашето" кафене.
Пръв пристигнах и заех "нашата" масичка.
Сервитьорката ме видя и се усмихна - знаеше тя,
веднага донесе малка хубава вазичка,
защото, както винаги, носех букетче цветя.
А ето и Милето - изкачва бавно стълбите,
понапълняла е малко, а има и бяла коса!
Защо трепнах? Ох, да ме вземат мътните!
С какво все още ме привлича тази жена?
Седим до прозореца, под нас шуми" Руски",
и руската черква, обградена с бели брези,
по булеварда вече коли не се допускат,
затова отдолу само човешки говор ехти.
Споделяме с Амалия тази софийска красота,
сервитьорката безмълвно е донесла кафето,
Милето бавно протяга уморената си ръка,
тя търси топлината на моите длани загряти.
Поглежда цветята, после мене, право в очите,
усмихва се, въздъхва и ми стиска силно ръцете.
Кафето е изстинало, но това никак не ни пречи
Да го изпием като сладък елексир за сърцето.
Откраднати мигове от мелницата на живота,
от тях навярно все още се привличаме,
не се срамуваме от миналото си нито на йота,
защото двамата всякога сме се обичали.
А защо не и сега? В "нашето" кафене.
1986 год.
© Асен Стефанов All rights reserved.
