В неизвестност

Из преспите броди старец овехтял,
но не моли за пощада бръчките.
С бастун подпира снага изнемощели,
счупени са пръчките.

Лястовици, затворени в клетка,
пролетта ще закъснее.
Кокичетата страдат свити,
зимата беснее.

Ледът сковал е всичко,
натрупва се, тежи като годините.
Из сенките дебнат чародейки,
завиждат на богините.

И скита старецът изнемощял,
проправя път за бъднините.
Посоки без изход,
запълва празнините.