11 may 2018, 1:00

В нейната мечта 

  Poesía » Otra
773 0 3

 

 

Изгубих се в тежко ежедневие.

Живея на приятелка в мечтите.

За приятелство и днес копнея,

но далеч съм... някъде в дните.

 

Страхувам се, че няма да успея.

Намразих себе си дори.

И така минават дните,

моето сърце плаче и мълчи.

 

Когато си готов да полетиш,

животът странно спира да върви.

Размисъл и болка... мразя ги ужасно,

тези безцелни подтискащи дни.

 

Къси дни, самотни дълги нощи,

Приятелите се броят на пръсти.

Спомените от онези дни,

разпъват ме на кръст.

 

Сега общуваме прекрасно,

но пък твърде кратко.

Тя е все така далече,

дори в мислите ми избледнява вече.

 

Спомням си я с кестенявата коса,

с усмивка блага на лице.

Мъча се, чрез нейните писма,

да възвърна образа сега.

 

Вече мина много време,

Явно всичко свърши.

Остана само да живея,

в нейната мечта.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за хубавите думи.
  • Много въздействащо! Много силно! Браво на теб! Пленява ме верността ти в приятелството.
  • Здравей,Другата Аз, отново прекрасни стихове.Пишеш с толкова много чувства,а това ме пленява.Благодаря!
Propuestas
: ??:??