В нейната мечта
Изгубих се в тежко ежедневие.
Живея на приятелка в мечтите.
За приятелство и днес копнея,
но далеч съм... някъде в дните.
Страхувам се, че няма да успея.
Намразих себе си дори.
И така минават дните,
моето сърце плаче и мълчи.
Когато си готов да полетиш,
животът странно спира да върви.
Размисъл и болка... мразя ги ужасно,
тези безцелни подтискащи дни.
Къси дни, самотни дълги нощи,
Приятелите се броят на пръсти.
Спомените от онези дни,
разпъват ме на кръст.
Сега общуваме прекрасно,
но пък твърде кратко.
Тя е все така далече,
дори в мислите ми избледнява вече.
Спомням си я с кестенявата коса,
с усмивка блага на лице.
Мъча се, чрез нейните писма,
да възвърна образа сега.
Вече мина много време,
Явно всичко свърши.
Остана само да живея,
в нейната мечта.
© С. П. All rights reserved.
