Morbidia (Кати)
4 18
18 jul 2012, 9:19

В нищото 

  Poesía
819 0 2

Тишина и плахо ридание. Крещи,
но вече спря и се разлива звукът в
нищото.
Самота, а после мълчание,
едва ли е трудно да дишаш.
На пресекулки по две в небето
изтръгват се частиците.
Мълча, а те говорят, тежко е
да умират в 
нищото.
Летя леко, почти вървя, но докосвам небето.
Безшумен, светът се простира, а аз забележимо
разчупвам земята.
Смях се отделя от дробовете ми,
бели са нощите под нежния кремиран небосвод.
Хили се ехидно вселената, а плаче животът, смисълът загива в
нищото...

© Кати Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??