Morbidia (Кати)
4 18
Jul 18, 2012, 9:19 AM

В нищото 

  Poetry
818 0 2

Тишина и плахо ридание. Крещи,
но вече спря и се разлива звукът в
нищото.
Самота, а после мълчание,
едва ли е трудно да дишаш.
На пресекулки по две в небето
изтръгват се частиците.
Мълча, а те говорят, тежко е
да умират в 
нищото.
Летя леко, почти вървя, но докосвам небето.
Безшумен, светът се простира, а аз забележимо
разчупвам земята.
Смях се отделя от дробовете ми,
бели са нощите под нежния кремиран небосвод.
Хили се ехидно вселената, а плаче животът, смисълът загива в
нищото...

© Кати All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??