В нощта на Персеидите...

... и как кажи ми да забравя

нощта и твоите гърди,

и как танцувахме тогава

под  дъжд от падащи звезди...

... А въздух с дъх на зрели праскови,

бе с нежен по́вей между нас

и плахо те докосвах ласкаво

с нео́съзната о́ще страст...

И като приказка бе сякаш,

това което в тази нощ

от мене и звездите чакаш –

за да потънеш във разкош...

А що́то сигурно и ние

дошли сме от една звезда –

във Персеидите се крие

забравената ни съдба!...

Но в тази нощ на откровения

и ще си спомним може би́ –

и за космичните прозрения,

и за човешките съдби́!...

... А в „лудостта и в съвършенството“

събрали сили изведнъж

и ще потънем във вълшебството –

на Любовта под звезден дъжд!...

29.03.2021.