... В обятията ти...
Всяка сутрин, всеки следобед, всяка вечер,
всеки ден и нощ, щастие неземно ме обгръща,
чувствайки те със всеки един цвят на душата;
тези твои треперещи устни, като пуловер топли,
които с огън ме обличат и от студа ме предпазват;
това твое вдъхновение на което постоянно се възхищавам,
с което на живота гледаш и любовта във всичко създаваш;
тази твоя прегръдка, с която сърцето ми благославяш...
и благодарение на която, познавам начина ти да обичаш;
да ме обичаш наистина, такава каквато съм отвътре;
и това твое умение със вселената заедно да вървиш,
времето да спираш в един миг, където и да се намираме... ;
тази твоя лудост да не ме изпускаш нито за момент
и часовете да минават вечно, гледайки те в очите, любими... ;
тази твоя мания да ме дразниш, докато нежни ласки твориш-
закачайки се с нослето ми, затваряйки устата ми с целувки...
и тази твоя идея - под огромните възглавници и пухени завивки
убежище от обичането ни да построим, направо ме подлудява;
убеждението ти , че можем да достигнем луната и звездите, летейки...
че със слънцето и лъчите ще се радваме и за тях неуморно ще се борим...!
Все така искам да живея - сгушена вътре в теб, в любовта
да заплитам ръцете си в косите ти, да целувам очите ти,
с освободена и преродена душа да политам към небесата,
извисена да следвам дъгата, която рисуват крилата ти...
Любов моя, приспи ме пак и пак в обятията ти...
за да се събудя на сутринта и да открия отново щастието,
че мечтите могат да се сбъдват, да бъдат самата реалност...
и когато вечерта отново дойде, покажи ми нашето сияние...!
В обятията ти всяка болка споделена е
и започва да заздравява,
всяко изпитание се преодолява
и страха изчезва в забвение...,
всичко добро и истинско пребъдва...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados