May 13, 2016, 1:24 AM

... В обятията ти...

  Poetry » Love
771 0 2

 

... В обятията ти...

 

 

Всяка сутрин, всеки следобед, всяка вечер,

всеки ден и нощ, щастие неземно ме обгръща,

чувствайки те със всеки един цвят на душата;

тези твои треперещи устни, като пуловер топли,
 

които с огън ме обличат и от студа ме предпазват;

това твое вдъхновение на което постоянно се възхищавам,

с което на живота гледаш и любовта във всичко създаваш;

тази твоя прегръдка, с която сърцето ми благославяш...
 

и благодарение на която, познавам начина ти да обичаш;

да ме обичаш наистина, такава каквато съм отвътре;

и това твое умение със вселената заедно да вървиш,

времето да спираш в един миг, където и да се намираме... ;
 

тази твоя лудост да не ме изпускаш нито за момент

и часовете да минават вечно, гледайки те в очите, любими... ;

тази твоя мания да ме дразниш, докато нежни ласки твориш-

закачайки се с нослето ми, затваряйки устата ми с целувки...
 

и тази твоя идея - под огромните възглавници и пухени завивки

убежище от обичането ни да построим, направо ме подлудява;

убеждението ти , че можем да достигнем луната и звездите, летейки...

че със слънцето и лъчите ще се радваме и за тях неуморно ще се борим...!
 

Все така искам да живея - сгушена вътре в теб, в любовта

да заплитам ръцете си в косите ти, да целувам очите ти,
с освободена и преродена душа да политам към небесата,

извисена да следвам дъгата, която рисуват крилата ти...
 

Любов моя, приспи ме пак и пак в обятията ти...

за да се събудя на сутринта и да открия отново щастието,

че мечтите могат да се сбъдват, да бъдат самата реалност...
и когато вечерта отново дойде, покажи ми нашето сияние...!

 

 

В обятията ти всяка болка споделена е

и започва да заздравява,

всяко изпитание се преодолява

и страха изчезва в забвение...,

всичко добро и истинско пребъдва...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • "Все така искам да живея - сгушена вътре в теб, в любовта
    да заплитам ръцете си в косите ти, да целувам очите ти,
    с освободена и преродена душа да политам към небесата,
    извисена да следвам дъгата, която рисуват крилата ти..."

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...