След улици от калдъръм
заспах - но нямах сън.
Единствена вечерницата свята
поведе ме безмълвно в мрака.
Не искаше очите да затворя
и да падна на колене -
скръстил пръстите пред бога.
И не ме попита :
- Имаш ли лице лъчисто?
- А сърцето ти - дали е чисто?
Не съдеше - ни мене, нито други,
не ми показа дори цветя и пеперуди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse