28 ene 2008, 9:39

В очакване 

  Poesía » Otra
901 0 8
След улици от калдъръм

заспах - но нямах сън.

Единствена вечерницата свята

поведе ме безмълвно в мрака.

Не искаше очите да затворя

и да падна на колене -

скръстил пръстите пред бога.

И не ме попита :

- Имаш ли лице лъчисто?

- А сърцето ти - дали е чисто?

Не съдеше - ни мене, нито други,

не ми показа дори цветя и пеперуди.

А за света реален искаше да ми разкаже,

света - създаден с моята фантазия.

Разбрах тогава, без да обяснява много,

Светът си Ти и всички други Хора.

Сега съм сигурен, че в светлината

Човекът, търсещ, точно Теб ще чака.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??