В очакване
След улици от калдъръм
заспах - но нямах сън.
Единствена вечерницата свята
поведе ме безмълвно в мрака.
Не искаше очите да затворя
и да падна на колене -
скръстил пръстите пред бога.
И не ме попита :
- Имаш ли лице лъчисто?
- А сърцето ти - дали е чисто?
Не съдеше - ни мене, нито други,
не ми показа дори цветя и пеперуди.
А за света реален искаше да ми разкаже,
света - създаден с моята фантазия.
Разбрах тогава, без да обяснява много,
Светът си Ти и всички други Хора.
Сега съм сигурен, че в светлината
Човекът, търсещ, точно Теб ще чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
