Борови клонки плахо надничат

през детските ми години.

Последни дни и часове изтичат.

 Годината ще дойде, но ще мине

 като навито на кълбо вретено.

Остават спомени с ухание зелено...

 Дванайстата от новата ни ера!

Толкова щастие във нея преживях.

Догонваше ме мера според мера.

Като бенгалски огън грях,

когато радостта си тихо вдишвах.

Не мога с думи даже да опиша.

Нека в тринайстата здраве и успех да има

и новите си дрехи пак да носим!

 Любов и благоденствие да ни заливат,

 късметът ни да бъде високосен!

Боже, защо не кажеш къде е

черната дупка на всички години?!

С тяло да я затъкна!

Една несвършваща година да изгрее

и никога да не помръкне!

Да бъдем вечно млади и красиви,

забравили за болки и тъга.

Благословени като в юли ниви,

преливащи живот като река...