И отново паднала тъмата е навън,
а аз стоя и чакам до прозореца отворен,
хората потънали са вече в сън,
а за мене всеки миг би бил удобен.
Да те чакам, колко да те чакам?
Цяла вечност ти дарих!
И изгрева не знам дали ще мога да дочакам,
сърцето си студено аз ти подарих.
Любов, любов, задръж го!
То за тебе бе живяло!
Любов, любов, подръж го!
Преди завинаги да е умряло... ...