18.07.2011 г., 14:10

В очакване

1K 0 4

И отново паднала тъмата е навън, 

а аз стоя и чакам до прозореца отворен,

хората потънали са вече в сън,

а за мене всеки миг би бил удобен.

 

Да те чакам, колко да те чакам?

Цяла вечност ти дарих!

И изгрева не знам дали ще мога да дочакам,

сърцето си студено аз ти подарих.

 

Любов, любов, задръж го!

То за тебе бе живяло!

Любов, любов, подръж го!

Преди завинаги да е умряло...

 

За тебе биеше, но спря - ти вече не си любовта!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бездарна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само истинските поети, ценят истинските творби.Продължавай да твориш и успех!
  • Дори физически човек да си отиде от този свят, любовта остава.Вярвам силно в нея, защото тя е горивото на планетата.Не бих си представила живота без любов.Ако си обезверена,тя просто ще те подмине.Хвани я с трепет и желание.Ще ти помогне.Не се отчайвай.Тя е винаги сред нас, само да можем да я усетим.
  • Удобният миг никога няма да дойде! "... скитолевещият-някъде-си-цяла-нощ субект...", също. Хората си отиват, а с тях и любовта.
  • Прочитайки тази творба, не рабрах много неща. Не разбрах как всеки миг би бил удобен за лирическата героиня да виси и да чака, докато всички останали са потънали в сън. Човек би си помислил, че подобно занятие ще предизвика поне минимум дискомфорт - физически и емоционален, но това, разбира се, е мое виждане - очевидно лирическата героиня е надарена с необичайна стамина. Въздухнах с облекчение, когато малко след това разбрах, че все пак тя не е сигурна дали ще може да дочака утрото. Човек би си помислил, че оня ахмак, заради който е висяла като гламава цяла нощ, го чака голям проблем. Но не - лирическата героиня решава да му подари студеното си сърце (аз лично подозирам, че скитолевещият-някъде-си-цяла-нощ субект едва ли дава пет пари за топлото и сърце, със сигурност ще е още по-малко заинтересован от ситуация в която ще се окаже получател на студено такова, но това си е мое мнение). Просто ме втриса като си представя образа, който последния куплет пресъздава: лирическата героиня бута изстиналото си сърце в ръцете на умрял за сън и крайно незаинтересован от получаването му субект (така де, то е повече от ясно, че ако беше заинтересован, на лирическата героиня нямаше да и се налага да виси като кон на празни ясли цяла нощ, независимо, че всеки миг би и бил удобен) и вика:"Задръж го!" Дори да е имал някакви мъгляви намерения евентуално да го задържи (и физическото му състояние позволява),не виждам защо би го направил - нито сърцето функционира правилно (спряло е, според авторката), нито той вече е любовта. Опитвам си да си представя реакцията на подобна крайно озадачителна оферта в подобна крайно озадачителна ситуация...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...