runaway1992 (Бездарна)
15 35
18.07.2011 г., 14:10 ч.

В очакване 

  Поезия
656 0 4

И отново паднала тъмата е навън, 

а аз стоя и чакам до прозореца отворен,

хората потънали са вече в сън,

а за мене всеки миг би бил удобен.

 

Да те чакам, колко да те чакам?

Цяла вечност ти дарих!

И изгрева не знам дали ще мога да дочакам,

сърцето си студено аз ти подарих.

 

Любов, любов, задръж го!

То за тебе бе живяло!

Любов, любов, подръж го!

Преди завинаги да е умряло...

 

За тебе биеше, но спря - ти вече не си любовта!

 

 

 

 

© Бездарна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само истинските поети, ценят истинските творби.Продължавай да твориш и успех!
  • Дори физически човек да си отиде от този свят, любовта остава.Вярвам силно в нея, защото тя е горивото на планетата.Не бих си представила живота без любов.Ако си обезверена,тя просто ще те подмине.Хвани я с трепет и желание.Ще ти помогне.Не се отчайвай.Тя е винаги сред нас, само да можем да я усетим.
  • Удобният миг никога няма да дойде! "... скитолевещият-някъде-си-цяла-нощ субект...", също. Хората си отиват, а с тях и любовта.
  • Прочитайки тази творба, не рабрах много неща. Не разбрах как всеки миг би бил удобен за лирическата героиня да виси и да чака, докато всички останали са потънали в сън. Човек би си помислил, че подобно занятие ще предизвика поне минимум дискомфорт - физически и емоционален, но това, разбира се, е мое виждане - очевидно лирическата героиня е надарена с необичайна стамина. Въздухнах с облекчение, когато малко след това разбрах, че все пак тя не е сигурна дали ще може да дочака утрото. Човек би си помислил, че оня ахмак, заради който е висяла като гламава цяла нощ, го чака голям проблем. Но не - лирическата героиня решава да му подари студеното си сърце (аз лично подозирам, че скитолевещият-някъде-си-цяла-нощ субект едва ли дава пет пари за топлото и сърце, със сигурност ще е още по-малко заинтересован от ситуация в която ще се окаже получател на студено такова, но това си е мое мнение). Просто ме втриса като си представя образа, който последния куплет пресъздава: лирическата героиня бута изстиналото си сърце в ръцете на умрял за сън и крайно незаинтересован от получаването му субект (така де, то е повече от ясно, че ако беше заинтересован, на лирическата героиня нямаше да и се налага да виси като кон на празни ясли цяла нощ, независимо, че всеки миг би и бил удобен) и вика:"Задръж го!" Дори да е имал някакви мъгляви намерения евентуално да го задържи (и физическото му състояние позволява),не виждам защо би го направил - нито сърцето функционира правилно (спряло е, според авторката), нито той вече е любовта. Опитвам си да си представя реакцията на подобна крайно озадачителна оферта в подобна крайно озадачителна ситуация...
Предложения
: ??:??