19 dic 2006, 12:04

В очакване на пролетта ( на Креми и Люси ;)

  Poesía
877 0 6

Kрасиви думи на ум си редя,
припявам си песен една...
Слънцето огрява света,
носи ми радост и топлина.

Трепкат в очите ми зайчета светли,
потока въздушен свисти...
Всред облаци пухкаво бели,
душата ми свободно лети.

Примамливо е зелена тревата,
след минута мога и да попаса...
Ако не духне ветреца,
пак ще ходя пеша!

                           19.12.06.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-хубав подарък не съм получавала!!!
    Радвам се, че съм тук!

    п.с.Креми, Наско...опииии
  • заради твоето: "Оп-п-а-а-а", Креми
    заради добрата ти душа, Люси...
    заради това, че сте/сме приятели
    ...
  • ...
    приятно ми бе да го напиша, но да го посветя... още повече
  • Щастливки са тези, които са те вдъхновили да напишеш и да им посветиш един ведър и оптимистичен стих! Поздрави! За днес във всеки случай ми повдигна настроението! Благодаря!
  • Ами хайде на паша! Желаещите ще сме повече!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...