19 дек. 2006 г., 12:04

В очакване на пролетта ( на Креми и Люси ;)

881 0 6

Kрасиви думи на ум си редя,
припявам си песен една...
Слънцето огрява света,
носи ми радост и топлина.

Трепкат в очите ми зайчета светли,
потока въздушен свисти...
Всред облаци пухкаво бели,
душата ми свободно лети.

Примамливо е зелена тревата,
след минута мога и да попаса...
Ако не духне ветреца,
пак ще ходя пеша!

                           19.12.06.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-хубав подарък не съм получавала!!!
    Радвам се, че съм тук!

    п.с.Креми, Наско...опииии
  • заради твоето: "Оп-п-а-а-а", Креми
    заради добрата ти душа, Люси...
    заради това, че сте/сме приятели
    ...
  • ...
    приятно ми бе да го напиша, но да го посветя... още повече
  • Щастливки са тези, които са те вдъхновили да напишеш и да им посветиш един ведър и оптимистичен стих! Поздрави! За днес във всеки случай ми повдигна настроението! Благодаря!
  • Ами хайде на паша! Желаещите ще сме повече!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....