5 jun 2009, 13:47

В очакване за теб

1.1K 0 6

Зная, сигурна съм, че те има
някъде на този свят
и все още търся през годините
влюбените ти очи да ме съзрат;

Нежният ти глас дълбок да ме погали
и ръцете ти да ме притиснат силно;
да запеят празнични камбани
и над нас небето да е синьо, много синьо...

Само там далеч, на хоризонта
облаче игриво ще се рее,
закачливо вятър ще ни роши
и ще ни нашепва нещо,
 от което ще се смеем...

Зная, сигурна съм, че ще дойдеш
във един такъв прекрасен ден,
ще  приседнеш само да отдъхнеш,
ала ще останеш дълго, дълго с мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ти го,Ваня!Поздрави эа прекрасния стих!
  • Мила Юлиана, мислиш ли, че не зная това?
    Уморих се да чукам на чужди врати
    и нечута все да оставам на прага...
    Уморих се да ми отнасят мечтите
    и щастието ми все да отлагат...
    и все пак...може би...някой ден...дано!...а защо не?
  • Пожелавам сбъдване, Ваня!
    От сърце!
  • Eдна много прозорлива и прагматична муза...а сега сериозно -Благодаря, Аластор, за милите думи и за това, че винаги ме подкрепяш...
  • Много ми хареса. Отличен 6

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...