5 июн. 2009 г., 13:47

В очакване за теб

1.1K 0 6

Зная, сигурна съм, че те има
някъде на този свят
и все още търся през годините
влюбените ти очи да ме съзрат;

Нежният ти глас дълбок да ме погали
и ръцете ти да ме притиснат силно;
да запеят празнични камбани
и над нас небето да е синьо, много синьо...

Само там далеч, на хоризонта
облаче игриво ще се рее,
закачливо вятър ще ни роши
и ще ни нашепва нещо,
 от което ще се смеем...

Зная, сигурна съм, че ще дойдеш
във един такъв прекрасен ден,
ще  приседнеш само да отдъхнеш,
ала ще останеш дълго, дълго с мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам ти го,Ваня!Поздрави эа прекрасния стих!
  • Мила Юлиана, мислиш ли, че не зная това?
    Уморих се да чукам на чужди врати
    и нечута все да оставам на прага...
    Уморих се да ми отнасят мечтите
    и щастието ми все да отлагат...
    и все пак...може би...някой ден...дано!...а защо не?
  • Пожелавам сбъдване, Ваня!
    От сърце!
  • Eдна много прозорлива и прагматична муза...а сега сериозно -Благодаря, Аластор, за милите думи и за това, че винаги ме подкрепяш...
  • Много ми хареса. Отличен 6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...