tsveti4ka (Цвет)
198 273
23 mar 2011, 19:16

В очите му прозират ли лъжи? 

  Poesía
401 0 1

В очите му прозират ли лъжи?
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност.
Увиваха ме като одеяло.
Не лъхат и сега на невъзможност,
но все още ми звучат фатално.
И бе така, понеже бях пияна
от скръб и слабост. И от мента и вино.
Ръцете ми държаха чаша с пяна.
Димът танцуваше с цигарата танго.


Но най-вече от него бях пияна...
Погледът му чупеше стените ми.
И как тежеше ми – като стомана(!)
(как гарниран беше с неприличие...)

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Но най-вече от него бях пияна...
    Погледът му чупеше стените ми.
    И как тежеше ми – като стомана(!)
    (как гарниран беше с неприличие...)

    Не се примирих с удобното (или искането си), за това намирам своето.
    Вярвам, че само веднъж сърцето, разума и времето ще ми се усмихнат по един и същ начин и тогава няма да е грешка! Хубаво си го написала!
Propuestas
: ??:??