В очите му прозират ли лъжи?
В очите му прозират ли лъжи?
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност.
Увиваха ме като одеяло.
Не лъхат и сега на невъзможност,
но все още ми звучат фатално.
И бе така, понеже бях пияна
от скръб и слабост. И от мента и вино.
Ръцете ми държаха чаша с пяна.
Димът танцуваше с цигарата танго.
Но най-вече от него бях пияна...
Погледът му чупеше стените ми.
И как тежеше ми – като стомана(!)
(как гарниран беше с неприличие...)
© Цвет All rights reserved.
