27 abr 2005, 17:55

В отговор на едно писмо...

  Poesía
1.2K 0 2

             В отговор на едно писмо

И чух приятелю любими,
че предал си се в борба.
Страданието победи ли,
превзема нежната душа.

Не си мисли, че всичко срещу теб е,
усмихни се и подай ръка.
Бог наистина е на небето,
закриля ни със свойта доброта.

И въпреки, че си наивен,
унил, че не познаваш любовта.
От мен помни ти мой мили,
че да обичаш си е истинска беда.

И знаеш ли приятелю любими,
правя равносметката сега.
Осъзнавам, че за тези 17 години
всекиго изпитва и мъка, и тъга.

Но светъл ден навън е
и поискаш ли, ще грейне в твоето лице.
И всичко лошо в мигом ще загине,
ще изчезне болката от твоето сърце.

И чета, чета писмото твое.
Ръката бавно трепне,
душата сякаш нещо я срази.
А аз ти я дарявам сетне
с една единствена молба:Пази я ти!

Помни, че в мир живеем.
За миг се спри,сложи и розовите очила.
Истинската красота се крие
там,където няма-страх,сълзи,вина.

Страданието превърни в безкрайна радост,
самотата в нежен, земен зов,
болката във страстен, палещ огън,
а тъгата в силен порив нов.

Прощавай и обичай.
Усмихвай се и не плачи.
Така ще срещнеш идеалното момиче,
осъдено да сбъдне твойте мечти.

А за хората, които вече си загубил,
стига и кристална, искрена сълза.
Стига и букет от рози,
за миг възкръсваш спомена.

Животът дълъг път е.
Поел си-няма връщане назад.
Мечтите превърни в реалност,
пребори се с този земен ад.

Изправи се пред реалността жестока,
погледни нагоре и върви напред.
Аз вярвам в теб добро човече
и от сърце желая ти-Късмет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...