В отговор на едно писмо

И чух приятелю любими,
че предал си се в борба.
Страданието победи ли,
превзема нежната душа.

Не си мисли, че всичко срещу теб е,
усмихни се и подай ръка.
Бог наистина е на небето,
закриля ни със свойта доброта.

И въпреки, че си наивен,
унил, че не познаваш любовта.
От мен помни ти мой мили,
че да обичаш си е истинска беда.

И знаеш ли приятелю любими,
правя равносметката сега.
Осъзнавам, че за тези 17 години
всекиго изпитва и мъка, и тъга.

Но светъл ден навън е
и поискаш ли, ще грейне в твоето лице.
И всичко лошо в мигом ще загине,
ще изчезне болката от твоето сърце.

И чета, чета писмото твое.
Ръката бавно трепне,
душата сякаш нещо я срази.
А аз ти я дарявам сетне
с една единствена молба:Пази я ти!

Помни, че в мир живеем.
За миг се спри,сложи и розовите очила.
Истинската красота се крие
там,където няма-страх,сълзи,вина.

Страданието превърни в безкрайна радост,
самотата в нежен, земен зов,
болката във страстен, палещ огън,
а тъгата в силен порив нов.

Прощавай и обичай.
Усмихвай се и не плачи.
Така ще срещнеш идеалното момиче,
осъдено да сбъдне твойте мечти.

А за хората, които вече си загубил,
стига и кристална, искрена сълза.
Стига и букет от рози,
за миг възкръсваш спомена.

Животът дълъг път е.
Поел си-няма връщане назад.
Мечтите превърни в реалност,
пребори се с този земен ад.

Изправи се пред реалността жестока,
погледни нагоре и върви напред.
Аз вярвам в теб добро човече
и от сърце желая ти-Късмет!