В памет на един другар...

Казват, че когато си тъжен или нещо те безпокои, или тревожи, е добре да вземеш една химикалка и да напишеш нещото, което занимава ума ти на един бял лист. Е,... така ще направя и аз..., но няма да го напиша на бял лист, нито пък на черен такъв. Ще го напиша тук в памет на един другар, когото никога повече... няма да видя. Нито аз, нито някой друг.

Боли... боли, когато някой наш приятел или роднина си отиде.

Боли когато знаем, че повече няма да имаме шанса да го видим.

Боли дори когато отричаме този факт,

но още повече боли когато ,,заглъхваме" детински напук на истината горчива, очи и уши.

Боли когато знаем, че не можем да направим нищо по въпроса.

Боли когато знаем, че нищо няма да се промени, а напротив... само така ще продължава да си и стои.

Боли когато си припомним старите и весели дни, а сега... когато погледнем през прозореца... не виждаме и залеза, края на деня.

И болката като огнена жарава, буйна и катастрофална природна стихия, в душата се усеща, неописуема като разгорял се и нестихващ буен огън, тя до пожар стига... и в нас не угасва,

но от нея... прехвърчат все още искрите на скръбта.

Зная аз, че повече не ще Ви видя, приятелю добри,

нито пък някой друг - колега, семейство дори,

но паметта Ви ще почета и ще запазя... през целия си мой живот.

И макар да не Ви познавах достатъчно добре, аз зная - Вие бяхте добър и уникален човек!

Добър и уникален, с добро ангелско сърце! Млада и златна душа, но... отишла си вече от този свят.

Вие бяхте справедлив с всички. Вие помагахте с каквото можехте на всички. Всеки го виждаше, дори и аз.

Затова споменът за Вас и тежката раздяла, те ще останат не като мъгла, а като спомен от това, че макар и трагично, Вие се борихте все пак до последен дъх страдалчески - героично. Страдалчески, защото бе трудно за Вас, героично, защото се борехте да ни видите пак: колеги, семейство, приятели, ученици от най-различни класове. Бяхте човечен с добро сърце! Но ориста... тя каза своите слова и запечата тоз трагичен край... в първата ,,прегръдка" на снега, зимата зла.

..........................................................................................................................................................................................................

Почивайте в мир, приятелю! Никой няма да Ви забрави - нито вашата доброта, нито вашата човечна страна! Не сбогом е това..., а довиждане... Сега... във ваша чест... ще запазя тишина...

Посветено на един човек, който го отне коварната болест: Ковид-19.  

       Предварително се извинявам, ако звучи някак... глупаво и прочие..., но... исках просто да споделя болката си сега. Весели празници на всички!