Защо съдбата тъй безмилостна е аз незная,
защо отнема всички радости в света?
И гледам към вратата ти, но зная,
че никога не ще се върнеш пак при нас!
Съдбата грабна те все още млад,
дори и ненарадвал се на нея,
но ти си жив дълбоко в нас
и спомена за тебе ще е вечен!
Ще помним вечно твоята усмивка
и веселия, непринуден смях,
и вечер тихо със въздишка,
ще питаме защо не си сред нас!
Аз знам, че хубавите хора нивга не умират!
Живеят всеки ден наред със нас,
във вятъра, във въздуха, в звездите,
във всеки нов живот, във всеки липов цвят!