В ПАРКА
На пейка в парка седят дядо и баба.
Край тях въртят се дечица рояк.
Спомен след спомен вадят те от забрава...
Добре са. Млади и силни са пак.
- Помниш ли, Верче, колко хубава беше?
Слънцето спре, надникне в твоя кът,
да те погледне, в очи ти да блесне
и пак да поеме по своя си път.
Помниш ли онази чудесна забава,
когато за първи път те срещнах?
Поглед във земята забил, тогава ...