28 nov 2021, 20:30

В перспектива

  Poesía
1.7K 21 11

Сгъстяват се боите на нощта

и тежко диша старата надежда.

Зад нея път, пред нея самота -

това в което времето отвежда.

 

Сърцето е могила на страха,

която пак преследва своя ритъм.

Напусто тлее кротка свещ отпред.

Животът на човека е молитва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йоана, сърдечно ти благодаря за подкрепата! Нека небето винаги ти се усмихва щастливо!

    Руми (rumbic), дълбоко съм ти признателен за подкрепата на това и на другите ми стихотворения. Бог да те благославя!

    Мария (MissMariya), трогнат съм от подкрепата ти. Да имаш много хубава нова седмица!
  • Силно и въздействащо!!! Браво!!!
  • Колкото и рядко да влизам в сайта напоследък, старая се да не пропускам твоите стихове, Младене! Умееш да въздействаш на читателя по един много специален начин! Сърдечно те поздравявам!
  • Страшни образи, а същевременно така истински... Но, наистина, животът е молитва... Колко хубаво казано...
  • Сърдечно ви благодаря, колеги по перо и приятели, за добронамерените и прекрасни коментари, за високите оценки, както и за поставянето в Любими на този скромен поетичен мой текст. Благодаря и за чудесните пожелания! Нека всяко ваше добро намерение и дело се превърне във ваш личен закрилник! Дълбоко съм трогнат от оказаната ми чест! Бъдете здрави и вдъхновени. Амин!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...