28 nov 2021, 20:30

В перспектива 

  Poesía
1489 20 11
Сгъстяват се боите на нощта
и тежко диша старата надежда.
Зад нея път, пред нея самота -
това в което времето отвежда.
Сърцето е могила на страха,
която пак преследва своя ритъм.
Напусто тлее кротка свещ отпред.
Животът на човека е молитва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??