Сгъстяват се боите на нощта
и тежко диша старата надежда.
Зад нея път, пред нея самота -
това в което времето отвежда.
Сърцето е могила на страха,
която пак преследва своя ритъм.
Напусто тлее кротка свещ отпред.
Животът на човека е молитва.
© Младен Мисана Всички права запазени
Руми (rumbic), дълбоко съм ти признателен за подкрепата на това и на другите ми стихотворения. Бог да те благославя!
Мария (MissMariya), трогнат съм от подкрепата ти. Да имаш много хубава нова седмица!