18 sept 2022, 8:23

В пещерата

675 0 0

На остров някъде,
в началото накрай света,
чувства първо появяват се,
преди да станат хора със сърца,

 

От пещерата в центъра,
излизат винаги, една по една,
мъдростта, красотата,
злобата и завистта.

 

Само любовта остава,
затворена незнайно докога,
с надеждата да я повикат,
и сестрите й да я потърсят някога.

 

Ала чакаща, бавно там ще си умре,
самотна, над необятното небе,
с всички мисли в своите ръце,
забравена, покрай земните ни грехове,

 

Докато един за друг,
островите ще са чудновати,
и без нея ще останат,
перфектни вечно непознати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилиян Енчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...