В пещерата
666
0
0
На остров някъде,
в началото накрай света,
чувства първо появяват се,
преди да станат хора със сърца,
От пещерата в центъра,
излизат винаги, една по една,
мъдростта, красотата,
злобата и завистта.
Само любовта остава,
затворена незнайно докога,
с надеждата да я повикат,
и сестрите й да я потърсят някога.
Ала чакаща, бавно там ще си умре,
самотна, над необятното небе,
с всички мисли в своите ръце,
забравена, покрай земните ни грехове,
Докато един за друг,
островите ще са чудновати,
и без нея ще останат,
перфектни вечно непознати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стилиян Енчев Всички права запазени
