6 nov 2012, 8:01

В предесенната нощ...

626 0 1

 

В предесенната нощ...

 

                                   ...на Еми...

 

Градът преситен от досада

край нас заспива уморен,

безсънен Вятър от засада

причаква утрешния ден...

 

От лампите едва пробива

мъждива полусветлина,

а тротоарите застила

килим от падащи листа...

 

Със тебе двама, о, Прекрасна

понесли летния разкош

прегърнати вървим, неясно

къде в предесенната нощ...

 

Студена приказка нощта е

разказвана от Ветрове-

добър ли, лош ли и е Края

не може да се разбере

 

преди да извървиш изцяло

определеният й път

и видиш Слънцето подпряло

усмихнато небето с гръб...

 

Но и нощта щом стане спомен

и се разсее като дим-

аз пак ще те обичам много

и все тъй двама ще вървим!..

 

И не студът ме днес тревожи,

а най-съдбовният въпрос:

-Дали отново ще отложиш

поканата ми тая нощ?...

 

Една торба със комплименти

аз мъкна да те убедя

във мъжките си аргументи:

Да бъдеш моя и...Ж е н а...

 

Да дойдеш с Божията щедрост

и с неговият Благослов

и ме облъхнеш с дъх на нежност

в Сезон тъй беден на Любов!...

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...