В предесенната нощ...

В предесенната нощ...

                                   ...на Еми...

Градът преситен от досада

край нас заспива уморен,

безсънен Вятър от засада

причаква утрешния ден...

От лампите едва пробива

мъждива полусветлина,

а тротоарите застила

килим от падащи листа...

Със тебе двама, о, Прекрасна

понесли летния разкош

прегърнати вървим, неясно

къде в предесенната нощ...

Студена приказка нощта е

разказвана от Ветрове-

добър ли, лош ли и е Края

не може да се разбере

преди да извървиш изцяло

определеният й път

и видиш Слънцето подпряло

усмихнато небето с гръб...

Но и нощта щом стане спомен

и се разсее като дим-

аз пак ще те обичам много

и все тъй двама ще вървим!..

И не студът ме днес тревожи,

а най-съдбовният въпрос:

-Дали отново ще отложиш

поканата ми тая нощ?...

Една торба със комплименти

аз мъкна да те убедя

във мъжките си аргументи:

Да бъдеш моя и...Ж е н а...

Да дойдеш с Божията щедрост

и с неговият Благослов

и ме облъхнеш с дъх на нежност

в Сезон тъй беден на Любов!...

д-р Коста Качев