6.11.2012 г., 8:01 ч.

В предесенната нощ... 

  Поезия » Пейзажна
460 0 1

 

В предесенната нощ...

 

                                   ...на Еми...

 

Градът преситен от досада

край нас заспива уморен,

безсънен Вятър от засада

причаква утрешния ден...

 

От лампите едва пробива

мъждива полусветлина,

а тротоарите застила

килим от падащи листа...

 

Със тебе двама, о, Прекрасна

понесли летния разкош

прегърнати вървим, неясно

къде в предесенната нощ...

 

Студена приказка нощта е

разказвана от Ветрове-

добър ли, лош ли и е Края

не може да се разбере

 

преди да извървиш изцяло

определеният й път

и видиш Слънцето подпряло

усмихнато небето с гръб...

 

Но и нощта щом стане спомен

и се разсее като дим-

аз пак ще те обичам много

и все тъй двама ще вървим!..

 

И не студът ме днес тревожи,

а най-съдбовният въпрос:

-Дали отново ще отложиш

поканата ми тая нощ?...

 

Една торба със комплименти

аз мъкна да те убедя

във мъжките си аргументи:

Да бъдеш моя и...Ж е н а...

 

Да дойдеш с Божията щедрост

и с неговият Благослов

и ме облъхнеш с дъх на нежност

в Сезон тъй беден на Любов!...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??