В прегръдката на старата лозница
В ПРЕГРЪДКАТА
на СТАРАТА ЛОЗНИЦА
На К. М.
През влюбените нощи на щурците
в душата ми припламнаха искрици
и аз притихнах в мрака антрацитен,
в прегръдката на старата лозница.
От памтивека вечер се завръщат
на август и септември в полумрака
щурците ми край бащината къща,
където продължавам да ги чакам.
И мъдрата космична щурциада
на щури трубадури от безкрая
затваря всички кръгове на ада
и ме понася с песните си в Рая.
Душата ми към теб отново литва
в ритъм с позитронното вибрато,
а устните ми шепнат пак молитва:
Моля те, не си отивай, Лято!
12 септември 2008 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Христов Todos los derechos reservados
