22.10.2008 г., 17:58 ч.

В прегръдката на старата лозница 

  Поезия » Философска
866 0 17

В ПРЕГРЪДКАТА

на СТАРАТА ЛОЗНИЦА

                            На К. М.

 

През влюбените нощи на щурците

в душата ми припламнаха искрици

и аз притихнах в мрака антрацитен,

в прегръдката на старата лозница.

 

От памтивека вечер се завръщат

на август и септември в полумрака

щурците ми край бащината къща,

където продължавам да ги чакам.

 

И мъдрата космична щурциада

на щури трубадури от безкрая

затваря всички кръгове на ада

и ме понася с песните си в Рая.

 

Душата ми към теб отново литва

в ритъм с позитронното вибрато,

а устните ми шепнат пак молитва:

Моля те, не си отивай, Лято!

 

                                 12 септември 2008 г. 

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??