В пъкъла на мойта самота
22.05.2008
Разливам се сред пясъчна пустиня
и губя се сред малките прашинки,
и моля се на Бог за милостиня.
Превръщам спомените в картини.
Намирам себе си - изгубена
сред мрак и облаци почернени.
И губя себе си - намерена
сред прах и пясъци разстелени.
Погребвам урната със спомени,
поемам пак по пътя нов,
катеря върхове оголени,
проклинам, произнасям благослов.
Отричам себе си - неверна -
и сменям маската на всеки час.
И търся себе си - уверена,
а всъщност нямам сили аз.
Покривам се с воала черен
на падналата вече нощ
и търся спомена, отнел ми
всяка сила, всяка мощ.
Покрий ме, нощ, и погреби ме
в пустинята на собствената ми душа.
Не ме разкривай, отнеси ме
в пъкъла на мойта самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Erato Eratova Todos los derechos reservados
