В пъкъла на мойта самота

Erato (Erato Eratova)
137 125

23.05.2008 г., 10:09 ч.

Поезия » Друга

532 0 2

22.05.2008

Разливам се сред пясъчна пустиня

и губя се сред малките прашинки,

и моля се на Бог за милостиня.

Превръщам спомените в картини.

Намирам себе си - изгубена

сред мрак и облаци почернени.

И губя себе си - намерена

сред прах и пясъци разстелени.

Погребвам урната със спомени,

поемам пак по пътя нов,

катеря върхове оголени,

проклинам, произнасям благослов.

Отричам себе си - неверна -

и сменям маската на всеки час.

И търся себе си - уверена,

а всъщност нямам сили аз.

Покривам се с воала черен

на падналата вече нощ

и търся спомена, отнел ми

всяка сила, всяка мощ.

Покрий ме, нощ, и погреби ме

в пустинята на собствената ми душа.

Не ме разкривай, отнеси ме

в пъкъла на мойта самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.