Под сърцето

         Душата ми отново е сама.

         Тялото ми - кухо.

         Всичко, що ушите чуват,

         скриват тихо под сърцето.

         Звуците угасват постепенно.

         Като пламъка на свещ.

         Бавно, но красиво.

         Там е най-спокойно.

        Скрий се.

        Даже още по-дълбоко.

        Но спри!

        Не чу ли този тътен?

        Сякаш копринен плат се къса.

        Това не е плат.

        Това е сърцето.

        То бавно се разцепва...

        На две половини...

        Никой вече не може да го залепи.

        Или поправи.

        А то беше цяло.

       Болката от самотата.

       Беше му в повече.