Dec 16, 2015, 7:48 AM

В ритъма на сърцето

  Poetry » Love
573 0 0

            Под сърцето

 

         Душата ми отново е сама.

         Тялото ми - кухо.

         Всичко, що ушите чуват,

         скриват тихо под сърцето.

         Звуците угасват постепенно.

         Като пламъка на свещ.

         Бавно, но красиво.

         Там е най-спокойно.

        Скрий се.

        Даже още по-дълбоко.

        Но спри!

        Не чу ли този тътен?

        Сякаш копринен плат се къса.

        Това не е плат.

        Това е сърцето.

        То бавно се разцепва...

        На две половини...

        Никой вече не може да го залепи.

        Или поправи.

        А то беше цяло.

 

       Болката от самотата.

       Беше му в повече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...