В сърцето си приемам ви

По изборите им ще ги познаете,

прегръщат любовта и светлината.

Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?

Фантазия ти имаш пребогата.

А те са като всички и безкраен е,

на нощите им (все безсънни) мрака,

без къртовското ровене, копаене

си знаят: Аутодафето ги чака.

За чистите и светлите им помисли,

убежище от ядрената зима,

сред този свят – несклонен на компромиси,

уж колос, а разпадащ се. И климав.

И питате ги: "На коя планета си,

на твоите години не прилича"

Не преча ви, обичам, тихо светя си,

душата ми ранима е. И птича.

Отекват всички болки, всички казуси

на времето ви. Болно, зло и лудо.

В сърцето си приемам ви, но пазя си,

парче от рая, глътка обич, чудо.