Екове, стонове, вик отдалеко извит,

Изгубена надежда, изгоряла клечка кибрит.

Слънце залязва, ред на полумесец и звезди,

Усмихва се някой, нещо пъклено крои.

Поляни във сянка облени, лес във мрак пропит,

Вълк страшен вой надига, човек на одъра свит.

Не очаква нищо от никого, нито от себе си дори.

Знае той само да работи, после да вечеря, да заспи.

Гостът страшен е тихомълком в ъгъла скрит,

Чака и дебне, търпение има, макар мракът мразовит.

Ще дочака утрешната заран, ще свърши, де що е наумил,

Душата му ще вземе, и за него никой няма да скърби, да е унил.