Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен,
който ще живее в отсянка,
аз няма да го виждам до мен –
той ще се крие в моята сянка.
Лъчът ме изтрива заедно с мрака,
изчезвам в тайния свят огромен
и докато съдбата с пръсти щрака –
ще бъда сянката на един спомен.