Назаем дъх на чуждо време

в  шепи смело  днес граби,

че знам, сърцето ти е бреме -

мечта за нечии горчиви дни.

С шепот сътвори милувка,

с всеки поглед мил и нов.

На мъртвото ти дай целувка,

издишай песен в своя ров.

Тоз, който прокопа в съня си,

в съня го и обикна жив.

През пръстите прокапва смисъл

от раната, от кръста крив.

И празна мисъл, изтъкана

от страстен до печал копнеж,

гравира върху твойте устни

от гроба пресен ледна скреж.