22 mar 2007, 20:03

в сърцето

  Poesía
857 0 3

Тръгнали сме – път към пътя.
Връщане не ще ни стигне.
Стъпки стрък, порасъл в кръста
от безумието на мечтите.

Тръгнали сме – шепот лава.
Пълна чаша със пиянство.
Две следи от жаден пламък
по ръба на мост безкраен.

Тръгнали сме – доживотно!
Като ангели във мрака
със крила порасли в болка,
полудели от страстта си.

Търсиме се – жар светлеем
жива рана под небето.
Даже в падане да спреме -
ще е някъде в сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...