Тръгнали сме – път към пътя.
Връщане не ще ни стигне.
Стъпки стрък, порасъл в кръста
от безумието на мечтите.
Тръгнали сме – шепот лава.
Пълна чаша със пиянство.
Две следи от жаден пламък
по ръба на мост безкраен.
Тръгнали сме – доживотно!
Като ангели във мрака
със крила порасли в болка,
полудели от страстта си.
Търсиме се – жар светлеем
жива рана под небето.
Даже в падане да спреме -
ще е някъде в сърцето...
© Дакота All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
