Гледам ги как падат капките дъждовни,
сипят се в душата ми, толкова огромни,
леят и преливат в дълбините й греховни,
ала сухи пак остават чувствата виновни.
Пътуваме по пътищата стари,
изминаваме забравени площади.
Той говори ми до мене нещо,
а капките парят ме така горещо...
Парят и пронизват до дъно,
сякаш има останало такова,
но нали все още ме гори,
нали все още силно пари... ...