vega666 (Младен Мисана)
1541 14261
19 dic 2021, 23:26

В тихата фуга на вятъра... 

  Poesía
794 12 8

Тъмно небе отеква в очите -

две хапки в чинията наречена лице.

Бедняшка колиба е тялото

с един-единствен гостенин - Смъртта.

 

В тихата фуга на вятъра

се вплита въжето от гласове -

мъртвите непознати приятели,

неродените врагове.

 

Раздели на две Самотата си.

От едната половина дай на всяко дете.

Другата подложи под главата си -

да преспиваш по-меко във своя ковчег.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Скъпи колеги по перо и приятели: Бени /anabel7 (Албена Димитрова)/, Влади /vladetoned (Владислав Недялков)/, Роси /РосиДимова (Росица Димова)/, Елка / Елка (Елка Тодорова) /, Стойчо / Ranrozar (Стойчо Станев)/. Сърдечно ви благодаря за ценните коментари, а също за оценяването на текста ми и за поставянето му в Любими.

    Пожелавам ви светли коледни празници и нека нашият Господ - Иисус Христос бди над вас и ви пази от Лукавия!
  • Раздели на две Самотата си.
    От едната половина дай на всяко дете.
    Много въздействащо! Поздравления!
  • "Тъмното небе отеква в очите" на лирическия и чака буреносната тъга в напластената от емоции душа. Лицето е "начената чиния", а тялото "бедняшката колиба", в която смъртта идва като очаквана гостенка. " В тихата фуга на вятъра" се вплита въжето от алюзии и търсения на автора в собствената самотата, която той разпознава добре, усетил самотата и враждебността на заобикалящия ни свят. Напластяването на образите е изградено с ювелирна точност и е своеобразен белег за голямото поетично майсторство. Метафорите са силни и запомнящи се и оставят траен отпечатък в съзнанието на читателя, карат го да се замисли и самоосъзнае.
    Поздравявам те за този твой пореден поетичен успех, приятелю, с който изкачваш нови върхове във висините на поетичното изкуство!
  • Потръпнах... Въздействието на творбата ти е неописуемо, Младене!
  • Благодаря ви за стойностните коментари, Миночка, Георги и Любомира!
    Благодаря също на всички оценили текста ми, както и на поставилите го в Любими: agferdousi65 (Асенчо Грудев), Nevium (Нина Чалъкова), Miro_Biro (Aladin) /Миро, сърдечно ти благодаря за поставянето в Любими и на "На превала"/, M1234567891 (Миночка Митева), rumbic (Руми) /скъпа Руми, благодаря ти също за добавянето в Любими на "Йероглиф", както и за коментара на "Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!!"/, limeruna (Йоана).

    Пожелавам ви много здраве, благословение и щастливи коледни празници!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • Самотата като спомен... Тогава е най-истинско...
  • Ако фуга не е музикална творба, а отвор - получава се пак метафоричен образ.
    Хареса ми.
  • Младен, много тъжно звучиш, вярно е, че смъртта е наш гостенин и чака уречения час, за да продължим в друго измерение и в друго тяло, но сме все още тук и трябва да вървим в пътя си, дори и вече уморени! Стихът е красив, но навява тъга, дано настъпващите празници от "тихата фуга на вятъра" измъкнат здраве и весело настроение! Весели празници!
Propuestas
: ??:??