19.12.2021 г., 23:26

В тихата фуга на вятъра...

1.3K 12 7

Тъмно небе отеква в очите -

две хапки в чинията наречена лице.

Бедняшка колиба е тялото

с един-единствен гостенин - Смъртта.

 

В тихата фуга на вятъра

се вплита въжето от гласове -

мъртвите непознати приятели,

неродените врагове.

 

Раздели на две Самотата си.

От едната половина дай на всяко дете.

Другата подложи под главата си -

да преспиваш по-меко във своя ковчег.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи колеги по перо и приятели: Бени /anabel7 (Албена Димитрова)/, Влади /vladetoned (Владислав Недялков)/, Роси /РосиДимова (Росица Димова)/, Елка / Елка (Елка Тодорова) /, Стойчо / Ranrozar (Стойчо Станев)/. Сърдечно ви благодаря за ценните коментари, а също за оценяването на текста ми и за поставянето му в Любими.

    Пожелавам ви светли коледни празници и нека нашият Господ - Иисус Христос бди над вас и ви пази от Лукавия!
  • Раздели на две Самотата си.
    От едната половина дай на всяко дете.
    Много въздействащо! Поздравления!
  • Потръпнах... Въздействието на творбата ти е неописуемо, Младене!
  • Благодаря ви за стойностните коментари, Миночка, Георги и Любомира!
    Благодаря също на всички оценили текста ми, както и на поставилите го в Любими: agferdousi65 (Асенчо Грудев), Nevium (Нина Чалъкова), Miro_Biro (Aladin) /Миро, сърдечно ти благодаря за поставянето в Любими и на "На превала"/, M1234567891 (Миночка Митева), rumbic (Руми) /скъпа Руми, благодаря ти също за добавянето в Любими на "Йероглиф", както и за коментара на "Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!!"/, limeruna (Йоана).

    Пожелавам ви много здраве, благословение и щастливи коледни празници!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • Самотата като спомен... Тогава е най-истинско...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...