В този миг, когато се изливам в Рая
на прочувствените, нежни сетива,
вик на радост ме завръща от безкрая
и разбирам... тук не съм била.
Аз съм пришълка от някъде в далечното
на неоткритите вселени на небето,
затова душата ми подтичва все към ехото
и отеква в лунната соната на сърцето.
Затова се търся в слънчевите залези,
да се намеря в миг от нежност и любов.
Със намереното щастие във дланите
да издълбая с огън своя послеслов...